She was very strong—and fragile, actually, the soul of a poet lived in her. Smiling, cheerful and sincere, dear, she radiated love and words of honey. she touched strings with the most honest verses, she described the soul correctly, without make-up, but her words painted vividly, they created a world of an artist. Everything she said was true, metaphors wandered in her word, distant scents merged with reason, creating, discovering what is seen. She was an example for us to fight to the end with the word that gave us meaning, and without mourning her fate, she had become a flag. We will always remember Jamie, the woman, dressed in the color of hope, for us she is alive—more alive than the living— with her deeds, with her thoughts, with her faith.
Translated from the original Bulgarian…
Тя бе много силна - и крехка, в действителност, живееше в нея душа на поет. Усмихната, ведра и искрена, мила, излъчваше обич и думи от мед. Докосваше струни с най-честните стихове, душата описваше вярно, без грим, но нейните думи рисуваха живо, създаваха свят на творец. Бе истинско всичко, което разказваше, метафори бродеха в нейното слово, далечни ухания се сливаха с разум, създаващ, откриващ видяното. Бе пример за нас да се борим докрай със словото, дало ни смисъл, и без да оплаква съдбата си тя, превърнала беше се в знаме. Ще помним завинаги Джейми, жената, облечена в цвят на надеждата, за нас тя е жива - по-жива от живите - с делата си, с мислите, с вярата.
©2020 Miroslava Panayotova
All rights reserved
The BeZine 